Как да вдъхнем самочувствие на неуверения тийнейджър?
Родителите постоянно се тормозят, че детето имобръща прекалено много внимание на връстниците си, забравяйки за отговорностите вкъщи и в учебно заведение, и постоянно подражава на по-големите, които дават „ неприятен образец “.
„ Как да се оправим с сходни обстановки по допустимо най-тактичния метод? “, питат множеството родители.
Приемането и харесването на самия себе си в тийнейджърските години е толкоз по-трудно, тъй като, с изключение на всичко останало, младежът, който е в развой и на полово съзряване, постоянно има терзания по отношение на външния си тип.
Как да съградиш и запазиш самочувствие освен това състояние? Как да се намесят родителите в този случай?
В такива моменти за младия започва подчинението на околното мнение, на рекламите и на всички, които споделят, че човек не може да бъде благополучен и задоволен, ако не наподобява по избран метод или не следва общопризнат модел на държание. Подкрепете вашето дете. Винаги и във всичко. Дайте му да разбере, че без значение какво усеща и какви са желанията му, вие сте подготвени да го изслушате и дружно да намерите решение на всеки проблем, даже и от време на време да наподобява невероятно.
Покажете на младежа, че самичък може да изкарва парите си. Това ще повдигне самочувствието му и обществения му статус.
Тийнейджърът, под натиска на обществени мрежи, като " Facebook " и " Туитър ",както и всеобщите медии, които промотират „ елементарен живот “ и постоянно нападателно държание, построяват облик, който не му е характерен. Всяко разминаване от построения облик, който поддържат неговите другари, като да вземем за пример – липса на съвременен телефон или дизайнерска дреха, се приема от младежа за„ неточност ” и нанася тежки удари върху самооценката му. Това рефлектира и върху родителите тъй като те не постоянно могат да обезпечат мечтаното. Ако казусът с вас е подобен, то помислите по какъв начин да поговорите с детето си и да му обясните, че нямате опция да му осигурите всичко, което имат неговите другари. Предложете му да потърси работа за лятото и по този начин самичък да купи мечтаното. Така ще покажете, че твърдо вярвате в него и неговата опция да взима решения и да носи отговорност, а юношата ще разбере цената на нещата и сигурно ще бъде по-самоуверен, тъй като самичък е изкарал парите си.
Депресирани ли са младежите?
Последните години все по-често се приказва за огромния процент на меланхолия при младежите в резултат на натиска „ да бъде като останалите “. Постоянното чатене посредством обществените мрежи и ограничението на естественото другарство водят до смяна в ценностната система у юношата, в основаване на килнат облик за самия него. Сякаш е по-важно да събереш най-вече лайкове и виртуални другари, вместо да създадеш действителни връзки, които могат да създадат вълнуващи тийнейджърските години и да основат прелестни мемоари. Но ако самооценката се води от лайковете във " Facebook ", какво става с младежа, който не е толкоз известен?
Как, във време, в което животите ни са онлайн, можем да помогнем на младежа да е самостоятелен от мнението на близките?
Трудността да се помогне от страна на фамилията е в това, че юношата в множеството случаи счита опита на родител да поговори с него за съществено натрапване. В този интервал най-важна за него е групата на връстниците му и той възприема за меродавно тяхното мнение и правила, които за жал са също толкоз незрели и неукрепнали.
Възрастните могат да оказват помощ на построяването на добра себеоценка и самоуважение като образуват още от детството ценностна система, учредена на зачитането на уникалността на всеки и приемането на разликите. Във всички случаи те би трябвало да дадат на младежа убеденост, че постоянно, когато той счете за нужно, може да разчита на тяхната поддръжка, любов и приемане. Възрастните могат да оказват помощ и като скъсат с ролята си на „ богове “ и всезнайковци и покажат, че те не са безгрешни. Те би трябвало да скъсат с моделите, в които са разговаряли с детето като са го назидавали – вид “На тебе приказвам “, и да възприемат модел от вида „ Съгласен съм да поговоря с теб, щом желаеш “. Чувството, че можеш да споделиш с околните си безредици от всекидневието, основават в юношата убеденост. Даването на пространство и независимост за израз на мнение, за взимане на решение, за вдишване на отговорност при направена неточност, развива в допълнение тази убеденост и спомага за построяването на самостоятелна персона.
В книгата " Остаряваме бързо, помъдряваме късно ", Д-р Гордън Ливингстън развива концепцията, че ние сме това, което вършим. " Трите съставния елемент на щастието са: да имаш какво да правиш, човек, който да обичаш и нещо, на което да се надяваш. "
Заетостта на младежа е от огромно значение. Спортът при подрастващите е изключително значим – основава дисциплинираност, възприятие за принадлежност и самочувствие при осъществяване и постигане на задачите, свързани с него. Поощрението от страна на треньора, родител, преподавател, спомага също за положителната самокритика, даже и задачата да не е реализирана. Добре е да се възпита концепцията, че процесът (прогресът) е значим, а не моментното задоволство. Така младежът ще има непрекъснат тласък да прояви най-хубавото от себе си и да се стреми към непрекъсната смяна и развиване.
Инфо: www.edna.bg
